УРОКЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА - УЧИЛИЩЕТО - ЖЕЛАНА ТЕРИТОРИЯ НА УЧЕНИКА
Как задължителното става приятно
Ти виждаш нещата и питаш защо.
Аз мечтая за нещата, които никога не са били
и питам защо не?
Джордж Бърнард Шоу
Виолетка Дешкова и Димитър Миновски – преподаватели по БЕЛ
Хубаво е, че учителската професия носи красивото определение благородна. Тъжно е, че твърде рядко изпълваме със съдържание това определение. Хубаво е, че професията ни позволява невероятното изживяване да общуваме с младостта. Тъжно е, че все по-трудно го постигаме.
Защо ли се случва така? Дали проблемът е само в дистанцията между поколенията, или защото ценностите на нашето време са други? Кога и защо заговаряме на различни езици с учениците и спира градежът на Вавилонската кула? Четат ли учениците творби от наши и световни класици? Това са въпросите, с които се сблъскват ежедневно повечето от преподавателите.
В процеса на обучението по БЕЛ, ние се стремим да бъдем в унисон с най-новите и модерни методи и похвати, които да бъдат интересни за учениците, да предизвикат у тях мотивация за работа, желание да се докоснат до художествената литература не като задължение, а като потребност и приятно изживяване.
- Цели, които си поставихме:
1.Учениците да научат и осмислят основните характеристики на отделните етапи в развитието на европейския културен процес и словесност.
2.Тясно да свържем преподавания литературен и езиковедски материал с реалния живот.
3. Да накараме учениците да бъдат активен фактор и преки участници в хода на урока.
4.Да предизвикаме у обучаващите се законна гордост, че са наследници на един велик народ със славни традиции в областта на литературното творчество и езиковата култура.
5. Да осъзнаят учениците в хода на уроците по литература и езиково обучение, че през многовековното си развитие нашият език и литературно творчество са били фактор в европейската култура и изкуство.
6. Чрез различни интерпретации (медийни презентации, илюстрации, комикси, драматизации) учениците читатели да се идентифицират с героите на произведенията по принципа на симпатията, т.е. да открият добрите и лошите им страни и да изградят своя морална оценка за представеното в изучаваните творби.
7. Да се развиват у учениците умения за организиране и планиране на работа в екип.
8.Да се изгражда и развива чувство за отговорност, както и мотивирано критично отношение към труда на другите и към себе си.
- За да постигнем тези цели използвахме методите:
1.”Мозъчна атака”
2.Осъществяване на активната връзка между различните видове изкуства: литература, театър, кино, живопис и музика.
3.Организиране на т.н. „кръгла маса”,на която всеки излага личното си мнение и дори дава препоръки, за да стане следващият час още по желан.
4.Изработване от учениците на презентации по определени теми и критерии.
5.Използване на онагледяването във всички негови форми: кино, графики, таблици, живото слово на артисти, пародиране на класическия текст, изработване на колажи и комикси.
Особен интерес предизвиква реализирането на творческа задача, даваща възможност на иначе пасивни ученици сега да намерят пространство за своята изява. Екипите избират разнообразни интерпретаторски подходи. Учениците сериозно се ангажират с изпълнението на поставените задачи.
Мултимедийните презентации предизвикват вниманието на аудиторията най-вече с краткостта си и с възможната онагледеност на иначе "сухото" теоретично познание. След всяка презентация следва дискусия. Всеки ученик от класа има възможност да задава въпроси на представилата се група. Въпросите може да бъдат насочени, както към съдържанието на доклада, така и към техническото му оформяне или организацията на работата в екипа. Коментират се, както изложенията, така и интерпретациите на епизоди. Изискването към оценяващите е първо да дадат качествена оценка, а след това и цифрова. Учителят споделя своите наблюдения, които също се обсъждат в класа. Този подход дава възможност на обучаваните да се чувстват равностойни участници в учебния процес и да бъдат ангажирани максимално. Да оценяват другите, означава да изградят у себе си умението да се самооценяват.
Вярно е, че все по-трудно срещаме в училище мотивирани ученици, за които книгата е "най-добрият приятел", и с носталгия говорим за миналото, когато възпитаниците ни четяха всичко. Всъщност трябва да признаем, че времената се променят, че светът вън от оградата на училищния двор е друг - по-динамичен и далеч по-прагматичен отпреди. А това означава, че се променят ценностите, сменят се приоритетите. (Тъжно е, че сред тях сякаш няма място за книги.) А учениците не са вън от обществото и не обитават само пространството на класната стая. Напротив, те са най-точният резонатор, най-откровеното огледало на обществото ни днес.
И затова зависи от нас да открием пътищата, по които нашето знание ще стигне до учениците и по които ще ги въведем в необятния свят на книгите. Единият от тях преминава през сътрудничеството с обучаваните, а другият - през откривателството.
- Когато обучаван и обучаващ са равностойни участници в образователния процес, както съветват специалистите по развитие на критическото мислене чрез писане (РКМЧП), тогава между тях се появява доверието, което само налага отговорността. А отговорността мотивира. Затова и допускаме учениците да коментират планирането на семинарното упражнение, критериите за оценка и да дават оценки.
- Друг мотивиращ фактор за обучавания е мигът на творческото откровение. Всяко човешко същество мечтае да бъде откривател и новатор. Интерпретативните задачи дават възможност именно за такава изява. Чрез тяхното случване всеки би могъл да заяви: "Аз мога!". А това е окриляща човека фраза. Творческата задача позволява на учениците да заговорят на своя език за книгите, за литературата, за изкуството на словото.
Нека не спираме градежа на Вавилонската кула само защото инатливо въртим глава и повтаряме: "Няма ги предишните четящи ученици...".
А те са тук, при нас!
|
СОУ ”Св.Св. Кирил и Методий”, гр. Златарица, обл.Велико Търново
Областна конференция на тема:”Училището – желана територия на ученика”
„СОЦИАЛНА И ЗДРАВНА ПРЕВЕНЦИЯ НА МЛАДИТЕ ХОРА”
Христина Петкова Ганчева, Виолетка Найденова Дешкова,
Нели Иванова Райкова и Анелия Върбанова Николова
Образованието за демократично гражданство е процес на личностно развитие и на подготовка на младия човек за социални изяви, диалог и сътрудничество на основата на познаването и зачитането на човешките права и на законите на демократичната държава.
Основна цел е непосредствената подготовка на младия човек за навлизане в живота и за пълноценно изпълняване на ролята на отговорен гражданин. Отговорното гражданство включва разбиране на ролите, правата и отговорностите на гражданина в демократичното общество и на гражданина във все по-глобалното човешко общество, конструктивно участие в демократичните процеси чрез взимане на рационални и основани на моралния избор решения, зачитане на собствените достойнство и ценности, както и достойнството и ценностите на другите.
Естествено и идеално би било, ако цялостната учебна програма и съдържание биха били изготвени така, че да дават възможност за развитие на гражданствеността и ако всеки предмет или предметна област би имала своя принос в тази насока. За съжаление нашата образователна действителност все още не е такава. Липсват тези желани граждански елементи в отделните учебни програми, липсва и необходимата подготовка от страна на преподавателите, както и чисто методическите указания как тя да бъде осъществена.
Групата връстници е идеалното място за споделяне, за търсене на опора, за сравнение на изключителността на своите опит и преживявания с тези на останалите участници, с възможността за изпробване на стратегии за поведение в безопасната среда на познатите, разбиращи и със същите проблеми млади хора. Груповата работа създава условия за развиване във висока степен у младите хора на умения за общуване, наблягане на сътрудничеството в междучовешките отношения, взаимно подпомагане, за привикване на младите да се изразяват и да отстояват правата си, но и да споделят отговорностите в групата. Групата е мястото, където младият човек ще научи истини за живота, за себе си, следователно в този модел групата е един от първостепенните институти за социализация на младите хора.
Част от образованието за демократично гражданство е социалната и здравна защита на младите хора. Това е един актуален проблем в ежедневието на младите, на който се отделя твърде малко внимание. Провокирани от участията ни в различни семинари и проекти решихме да възобновим сбирките на клуба по интереси. Този клуб провежда дейността си от няколко години. Тематичното направление, което предложихме за тази учебна година беше „СОЦИАЛНА И ЗДРАВНА ПРЕВЕНЦИЯ НА МЛАДИТЕ ХОРА”. Както и очаквахме интересът беше голям. Включиха се деца от различни възрастови, социални и етнически групи.
Основните приоритети по тази програма са свързани с разпространение на информация сред подрастващите и младежите за здравно неформално образование и превенция на зависимостите. Младите хора се обучават сами да вземат решения и да прилагат методите и техниките на неформалното образование, свързани със здравословния начин на живот.
Изправени пред проблема с тютюнопушенето, със злоупотребата на наркотици или алкохол сред младежите, пред редица икономически, професионални и културни трудности, свързани със сексуалния и семейния живот, с оглед нарастването на броя на заболяванията, предавани по полов път, младите хора трябва да са достатъчно информирани и запознати с възможностите за социална и здравна защита.
Младите хора приемат за нормално да са здрави. За тях здравето не е проблем. Затова особено важна е превантивната здравна просвета. Те правят сами своя избор – ще употребяват наркотици или не, ще практикуват или не безопасен секс, ще пушат или не и т.н., но за да направят своя избор те трябва да разполагат с цялата информация за същността и последиците от тютюнопушенето, употребата на алкохол и наркотици, венерическите болести, СПИН и т.н.
Нашите сбирки се провеждат един или два пъти седмично в извънучебно време и винаги когато децата пожелаят или имат нужда да споделят нещо с нас.
Първата ни среща беше с цел да се опитаме да намерим отговор на въпроса „Що е здраве?”
Предложихме на нашите деца да направят „Цвете на здравето”. Разделихме се на 6 групи и всяка имаше за задача на запише на листчето от цветето каква е същността на : физическо, умствено, емоционално, личностно, социално и духовно здраве. Всяка група представи своето листче и го залепи на „Цветето на здравето”.
Резултатите бяха много интересни. Очертаха се следните характеристики на видовете здраве:
Физическо: Добра атлетическа форма, енергичност, липса на болести.
Емоционално: чувства, мисли, духовно равновесие, извисеност, енергичност, спокойствие на духа, позитивно настроение.
Социално: Означава да си с добро семейно и финансово състояние, емоционално осигурен, отговорност във всичко, което правиш.
Духовно: Душевен мир, извисяване, уравновесеност, вътрешен мир.
Личностно: Уравновесеност, отговорност, саможертва, борбеност, толерантност и свобода на личността.
Умствено: Да разсъждаваш, позитивно мислене, добре информиран, да се чувстваш добре и да си нормален.
Някои от идеите се повтаряха, защото са различни страни от едно и също нещо – здравето. След представянето участниците рабраха, че здравето не е отсъствие на болест, а физическо, психологическо и социално благополучие на човека, че нарушението на един от компонентите води до разрушаване на хармонията на системата здраве.
Следващата стъпка беше, чрез мозъчна атака да маркираме основните аспекти от социалните и здравни въпроси, които вълнуват младите хора, за да определим темите, които ще са интересни и полезни за тях в бъдещата ни работа.
Така се очертаха следните теми:
1.Тютюнопушене – опасности за здравето и странични ефекти, решението да пушим или не, начини за отказване на цигарите;
„Време е да спреш! Никога не е имало по-подходящо време да престанеш да пушиш...”
Цели: Да се разяснят и разберат физиологическите последици от тютюнопушенето, да се обясни важната роля на взаимоотношенията родители – деца за профилактика срещу тютюнопушенето, да се подчертае силното влияние на натиска на приятелите върху връстниците им, да се подберат различни техники за отказване от тютюнопушенето, възможности за провеждане на кампания срещу тютюнопушенето в училище.
2.Алкохолът и наркотиците – алкохолът и организмът, алкохолът и обществото, алкохолът и семейството, алкохолизъм, въвеждащи наркотици, как да бъдем в помощ на другите, ако те са вече зависими;
„Този рай води в ада... наркоманията е бедствие за човека и представлява икономическа и обществена опасност за човечеството”
Цели : да се разбере как алкохолът и наркотиците действат върху функциите на тялото и защо те са опасни за растежа и умственото развитие, да се изясни, че пристрастяването към алкохола влияе върху личността и семейството, да се разясни как социалното влияние/ рекламите, приятелите, близките, нормите и стандартите на обществото/ могат да подтикнат към употреба на алкохол и наркотици, да се обясни, че употребата на алкохол е незаконна за младежите.
3. Въведение в сексуалността – ролята на пола, самооценка и самоуважение, приятелство, любов, секс, болести, предавани по полов път; СПИН – знания за СПИН, АнтиСПИН кампания;
За да проявим съпричастност с Националната АнтиСПИН кампания и по повод 01.12 – Ден за борба със СПИН изготвихме информационно табло на тема „Информираните са здрави”.
Традиция са вече ежегодните срещи между училища от Област В.Търново, на които младите хора дискутират по актуални проблеми от ежедневието – „Измерване температурата на правата на човека в училище”, „Заедно срещу насилието”, „Ценностите”. Тази година предстои четвъртата годишна среща на тема „Наркотиците”. За подготовката на тази среща предстои да проведем анкета сред учениците от горен курс за информираността им относно наркотичните вещества и моделите на поведение.
Заключителната тема, с която планираме да приключим срещите си в края на годината предложихме да е на тема ”Обичай себе си, за да те обичат и другите” или „Цели на бъдещето” – в края на годината учениците да си поставят поне една цел за близкото бъдеще и да направят оценка кои са факторите, които могат да ги отклонят от постигането на целта им.
В процеса на работа проверихме нагласите и настроенията на децата, като ги накарахме да споделят впечатленията си и да ни предложат своите идеи, за да бъдат срещите ни по-интересни и ефективни.
Децата споделят, че се чувстват спокойни и споделят мислите си свободно. За тях е важно да има хора, с които да говорят, защото в семейството, според тях почти не остава време за това. Факт е, че част от тях все още се притесняват от нас и връстниците си. Една от основните „забележки” е, че ще е по-добре по време на срещите да има и „нещичко за хапване”. И както един от участниците се изразява „Гладна мечка, хоро не играе”. Ще си вземем забележка от „забележката”.
Техните мнения все пак ни доказаха, че сме успели да намерим най-точния път до съкровените кътчета на мислите и душите им, че те се чувстват достатъчно спокойни на срещите и ни имат доверие. Това ни мотивира да продължим дейността си с още по-голяма отговорност.
В този невероятно бързо променящ се свят, младите са тези, които имат най-големия потенциал за понасяне и справяне с промените в обществото. Това е възрастта, когато за пръв път се поставя ясно въпросът за смисъла на живота, за собствената идентичност, възможности, пътища за развитие, за важните неща в живота – за смисъла от ученето, приятелството, семейните отношения, за устоите на човека в този свят. Това са и въпросите, които по правило отсъстват от нашето образование, а отговорите, на които и като родители и като учители, често оставяме на случая – защото и в училище, и у дома все повече намалява диалогът между поколенията.
Къде сме ние, родителите и учителите? Защо ни няма до децата ни?
Защо, в тези трудни за всички времена, в ежедневната ни битка за оцеляване, решихме, че най-важното е децата ни да бъдат задоволени? Работим от сутрин до вечер, заминаваме за чужбина, без да си даваме сметка, че те имат най-голяма нужда от нас СЕГА – от доверие, разбиране и подкрепа! Сега младите хора се опитват да открият света! Нека ние родителите им го покажем, а не да го търсят на улицата! Сега те експериментират, сега се доказват! Нека ние помогнем на децата си да откриват, развиват и използват своите способности. Нека с наша помощ опознаят себе си и изградят моралните си ценности. Сега търсят отговори на толкова много въпроси. Нека тези отговори ги дадем ние – техните родители и учители.
Някои автори често оприличават младия човек на животно, напуснало клетката, в която е израсло, и не знаещо какво да прави със свободата си. Така потребността от общуване, от обсъждания, спорове, задаване на въпроси, проумяване на смисъла на нещата е заложена в младия човек и гражданското образование има за цел да създаде условия за тази изява.
Младежката енергия, оптимистичните нагласи за собственото развитие и за развитието на околния свят често се сблъскват с реалното положение на нещата. Затова и много от младите хора реагират остро – бунтуват се, отхвърлят обществените норми и морал. Нека не забравяме, че те идват от семейна среда, формирана в годините на тоталитаризма, без здрави демократични нагласи, с доста голяма доза неверие и песимизъм към възможностите за положителни обществени промени, към ролята на демокрацията, към смисъла на социалните усилия на човека, от семейна среда, в която господстват различни морални норми, тясно свързани с етническата им принадлежност, в която много от темите на ежедневието са все още „табу”. Ето защо образованието в гражданство е и основа за противодействие, за даване на опора на младите хора, като им създава възможности за обсъждане, споделяне, за изразяване на независими от света на възрастните позиции.
Обучавайки децата, ние имаме трудната задача да общуваме и обучаваме и техните родители. Задача, според нас много по-непосилна от тази да мотивираме децата да работят и да бъдат активни, а не пасивни наблюдатели на действителността около тях. Би било добре на част от срещите ни да присъстват и родители, защото сме убедени, че само общите усилия на училище и семейство биха могли да помогнат за изграждането у децата на ново поведение и отношение към въпросите отнасящи се до здравето и социалната им интеграция.
„Децата живеят в настоящето, юношите започват да мислят за бъдещето”.
Дори и в малко изкуствения свят на детството, който са създали на младите хора в съвременния свят, на изолирането им от социалните проблеми и грижи, на удължаването на безгрижния период от живота им, ние на можем да преградим мощното навлизане и влияние на външния свят, на бъдещето с неговите проблеми, несигурност, но и с привлекателността и пeрспективите. Бъдещето вече става реалност, а не само игра. Важно е да можем да помогнем на младите хора да разберат, че краят на юношеството е само началото на новото дълго пътешествие в света на възрастните и да бъдат не само по-готови, но и да тръгнат по-уверено и без страх в това ново плаване в бурния свят на промените.
|
СОУ”Св.св.Кирил и Методий”, гр.Златарица, обл.В.Търново
Областна конференция на тема:”Училището – желана територия на ученика”- 2007 г.
“ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ДЕМОКРАТИЧНО ГРАЖДАНСТВО – ОБУЧЕНИЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ”
Христина Петкова Ганчева, Виолетка Найденова Дешкова,
Нели Иванова Райкова и Анелия Върбанова Николова
„Животът ни е пътешествие, идеите – пътеводител”
Виктор Юго
Обществото, в което живеем функционира като демократично. Установена е политическа система, икономика основана на частната собственост, гражданско общество, легитимиране в очите на международната общност, израз на което е приемането ни в Европейския съюз.
Именно това общество има необходимост от социализация на младите хора и утвърждаване на демократичните ценности.
Един от основните елементи на системата е образованието за демократично гражданство. В никакъв случай образованието в тази насока не може да бъде оставено на случайността.
Младите хора, завършвайки средно образование, се нуждаят не само от морална система за ориентиране в новия свят, но и от стратегия за поведение.
Днес младите родители, които са израснали в преходния период, не са обременени от годините на комунизма, но им липсва стабилна ценностна система и ясни стратегии за поведение в новите условия. Затова е необходимо училището да помогне за изграждането на система за социализация, която да утвърждава и предава основните ценности на българската на демокрация.
Младите хора трябва да бъдат подготвени за граждани. В момента сме в действително повратен момент от развитието на образованието ни. Забравено е най-важното, че младия човек се подготвя за живота именно в училище, което е неговият модел на общество. И когато училището се превръща само в място за обучение, точно тогава се увеличава разминаването между самото училище и обществото.
Образователната система реагира по-бавно на промените в обществото. Все още можем да твърдим, че нашето образование задоволява само някои първични нужди на подрастващите – като например получаване на информация.
В съвременните общества тенденцията е образованието е да се обръща към по-висшите потребности на младия човек, а това е съпричастността, чувството за принадлежност, възможността за самоактуализация. Ако използваме традиционната система на Маслоу за йерархизиране на потребностите, ще видим, че традиционното образование не задоволява нито едно от тях в достатъчна степен и че те могат да бъдат обхванати само в рамките на нова образователна парадигма:
задоволяване на физиологичните потребности на училищно равнище би изисквало качествено нова хигиена на умствения труд, на възможността за релаксация, на удобни условия за труд в училище, на повече и по-качествено изградено училищно пространство; потребност за сигурност се изразява във физическата и психическата сигурност на младия човек и на възпитателя в днешното училище, в предвидимостта на училищните ситуации, основани на възможността за диалог, без заплахи, без репресивни методи, без стресове за образователните актьори;
потребността от принадлежност следва да се изрази в положителен климат, в емоционално чувство на връзка между субектите, в добронамерени форми за осъществяване на контрол;
потребността от признание се изразява в климат, даващ възможност за самостоятелност на мисленето и действието на младия човек в дух на справедливост, в положително стимулиране , в поощряване на желанието му да се опита или експериментира;
потребността от самореализация означава възможност за развитие на собствения потенциал, в развитие на интересите, в увеличаване на вярата в себе си.
В образованието ни все още преобладаващи са недиалогичните модели и практики, липсва свободата на учители и ученици, на родители, а следователно се преповтаря и преутвърждава постоянно архаичен образователен модел. В този модел се залага на изключителното присъствие на съдържанието, а не на процесите, което е в пълно противоречие с промените в социалната действителност. Затова и логично системата е заета повече с проблемите на оцеляването и в традиционния вид, а не с проблемите за гражданско и морално развитие на младите хора.
Очевидно е, че всичко това може да стане само след преобразуване на цялата образователна система, но от някъде може да се започне и образованието за демократично гражданство дава тази възможност.
Ако се опитаме да дадем определение на най-общо равнище то ще бъде: “ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА ДЕМОКРАТИЧНО ГРАЖДАНСТВО Е ПРОЦЕС НА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ И НА ПОДГОТОВКА НА МЛАДИЯ ЧОВЕК ЗА СОЦИАЛНИ ИЗЯВИ, ДИАЛОГ И СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ОСНОВАТА НА ПОЗНАВАНЕТО И ЗАЧИТАНЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА И НА ЗАКОНИТЕ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ДЪРЖАВА.”
В целия процес на обучение основна цел е непосредствената подготовка на младия човек за навлизане в живота и за пълноценно изпълняване на ролята на отговорен гражданин. За да може да има ефективни стратегии, друга конкретна цел е повишаването чувствителността на младия човек към актуалните обществени проблеми.
Образованието за демократично гражданство се стреми и друга голяма цел, а това е утвърждаването на устойчива морална система.
Така ние ще помогнем за изграждането на отговорни граждани на това общество. Отговорното гражданство включва:
разбиране на ролите, правата и отговорностите на гражданина в демократичното общество и на гражданина във все по-глобалното човешко общество;
конструктивно участие в демократичните процеси чрез вземане на рационални и основани на моралния избор решения;
зачитане на собствените достойнства и ценност, както и достойнството и ценностите на другите;
Отговорните граждани, каквито искаме да станат младите хора на България, са :
изследователска нагласа към социалната действителност, изразяваща се в любопитство и в търсене, в експериментиране с нови елементи на отговорно поведение;
с критично и все по-широко самосъзнание и с увеличени възможности за избор на собственото си поведение;
автентични и открити в междуличностните си отношения;
с изградени концепции за отношения между хората на основата на взаимната зависимост и сътрудничество и зачитане на човешките права;
с нарастваща готовност и способности за действие в името на доброто на другите;
стремящи се към сътрудничество и общност между хората, както и открито опитващи се да се справят с възникващите проблеми и конфликти;
Образованието за демократично гражданство представлява изследване на възможността да се изградят нагласи и поведение в съответствие със задължителните морални и юридически норми и намиране на мястото на това поведение в цялостния граждански репертоар на младия човек – така, както е и при семейството.
Децата живеят в настоящето, юношите започват да мислят за бъдещето, а ние учители и родители в тези важни моменти трябва да бъдем до тях.
“ Безгрижното детство” е непознато за по-голяма част от учениците, с които работим. Затова решихме да разработим училищна програма по Гражданско образование. Децата ни са лишени от внимание в семейството, в училище и в обществото. Често споделят,че нямат цел в живота, че се чувстват безполезни. Колко е жалко всичко това! А нима трябва да бъде така! А всяко едно от тях е уникално, значимо и ценно! Необходимо е само да му бъде дадена възможност да се докаже. Извънкласните форми свързани с Гражданското образование са един от механизмите, които могат да помогнат на учениците да обсъдят многоликостта и разнопосочеността на човешкото поведение, на противоречивия характер на социалната действителност, на напреженията и противоречията, заложени в самия характер на демократичното общество.
Ние заедно трябва да постигнем нещо много важно – да мотивираме децата да бъдат преди всичко добри хора, отговорни, мислещи и действащи. А те неминуемо ще ни помогнат да променим и нашето мислене. Обучението трябва да бъде двустранен процес, в който всеки ще участва според възможностите и желанието си.
За постигането на тези цели сме заложили на нещо ново и непознато за по-голямата част от децата и колегите ни, но нещо много ценно: интерактивните методи и груповата работа.
Груповата работа създава условия за ангажираност през цялото време на обучението; развиване на висока степен у младите хора на умения за общуване; наблягане на сътрудничеството, а не на съревнователния характер в междучовешките отношения; взаимно подпомагане, но и взаимно стимулиране; привикване към изразяване и отстояване на правата им; заедно да търсят пътища за решаване на проблемите.
Човек става гражданин като споделя опита си, като получава обратна връзка за поведението си, като сверява собствените си преживявания, впечатления, разбирания с хората около него.
В тази връзка от няколко години работим по проект заедно с още пет училища във Великотърновска област, чиято цел е да покажем на младите хора, че проблемите, които ги вълнуват са и проблеми на техните връстници, независимо къде живеят и какъв е социалният им статус. В традиция се превърнаха ежегодните ни срещи, на които младите хора споделят актуални проблеми на ежедневието си.: “Измерване температурата” Правата на човека в училище, “Заедно срещу насилието”.Тази година предстои среща на тема “Ценностите”. На тези срещи децата не само споделят мнения и впечатления, а търсят и правилните пътища за преодоляване на проблемите.
Учениците участваха в проект “Съдът – достъпен и познат за хората”, организиран от Сдружение”НОМОС-В.Търново”, Великотърновски апелативен съд и РИО - В.Търново.Целта на проекта е да се подобри правната култура на обществеността, чрез пряка работа с подрастващите, формиране на трайни интереси и знания у учениците чрез интерактивни подходи за представяне на съда. Организиран бе Ден на съда. Средношколците посетиха Съдебната палата. Имаха среща разговор със съдия и прокурор. Запознаха се с професията – съдия и професията прокурор. Това събуди много размисли и въпроси у тях. Участвахме в конкурс за ученическо есе на тема: “Защо вярвам в справедливото правосъдие на българския съд”. Наша ученичка спечели първо място в областния конкурс за есе. За пореден път успехът ни беше налице, защото успяхме да променим себе си в традиционната среда и от способността ни да променяме средата около нас. Важното при всяка наша дейност е да показваме на децата, че могат да се справят с предизвикателствата на ежедневието и всеки техен успех трябва да става достояние на обществеността.
Един от най-успешните начини това да стане реалност е прилагането на съвременната образователна технология ПОРТФОЛИО. Чрез изработване на индивидуално ученическо портфолио. Изработвайки портфолио учениците систематизират собствените си постижения и ги представят нагледно. Приучват се да отчитат и оценяват всяко свое постижение. Разполагат във всеки момент с доказателства за това кои са те и какво могат, за да се представят по най-добрия начин.
Практиката ни показва, че учениците приемат всяко ново предизвикателство с интерес и любопитство. Ако то им допадне след известно време им става ежедневие.
Доказателство за това е участието на наши ученици в проект на театър „Цвете” гр.София за организиране на ”Театрално – дискусионни клубове” в различни градове на страната. В тези клубове децата се научават да споделят, да изслушват, да изразяват чувствата си. Учениците преминаха едноседмично обучение в гр.Варна – изживяване, което дълго време ще помнят. Контактите с останалите клубове тепърва са пред нас.
Основна наша цел в работата ни е да даваме възможност на децата да се изявяват не само в работата в часовете, а и в извънкласните форми – чрез участия в инициативи, проекти, чрез даване на публичност на дейността им, чрез участие в ученическото самоуправление.
Важно е и търсенето на съмишленици сред родителите - те стават свидетели и са най- заинтересовани от положителните промени на децата – приобщаването им е чрез е участието в редовни разговори за напредъка и развитието на децата им , чрез присъствие в групата, чрез включване в дейности на семействата. Децата също могат да бъдат добри учители, а родителите определено имат необходимост от подобно УЧЕНЕ. Все още тези дейности не са популярни сред съвременните родители. Забързани в ежедневието си понякога забравят или просто не им остава време дори да говорят с децата си.В процеса на популяризиране на новите образователни технологии на децата трябва да се даде възможност да показват, да убеждават, да пробиват, на тях се отказва по-трудно, а и в крайна сметка всичко в образованието е за тяхно добро.
|